Редове от литературнокритически отзиви

Искам да подчертая дълбоката връзка на Георги Струмски с Кюстендилския край, където се е родил и израсъл, стремежа му да бъде певец на древните Велбъжд и Пауталия, на зелената и кротка планина Осогово, на тъжната Струма, на хората, които са живели, живеят и ще живеят сред овощните градини и аромата на цъфналите дървета. Нещо повече: Георги Струмски чувства Кюстендилския край не само като настояще, но и като минало, и като бъдеще. Той усеща корените на живота – онова, което е трайното и силното, което подхраннва съвременното и което е устремено към бъдещето.

Ефрем Каранфилов 

...И сега ни е трудно да си представим съвременната българска поезия без неговите „момичета и момчета”, от света на които той черпи вдъхновение, за да ги зарежда с енергия. Ще назова някои от неговите стихотворения, например „Автобиография”, „Крилатите момчета”, „Момичето от приказката”, „Космонавт Хиляда и едно”, „Ястребинчета”, „Големият и Малкият”, „И сега на някакъв таван...”, „Мелодия”, „Третият”, „Всичко мое”, „Не, България не е забравила...” и редица други, които имат широка аудитория и са между най-доброто ни в поезията за деца – „светли песни в светъл час изпети...”

Николай Янков

     Като че ли сложността между нашето възприемане и авторовата идея ще бъде илюстрирана по-цялостно чрез поемата „Сред картините на Майстора” – едно произведение, в което изпъква лирическата интерпретация на изкуството, предназначено за хората, и на живота – извор на вдъхновение. Преплитат се чрез образа на Майстора и чрез забележителните му творения проблемите за дълга на твореца, на неговата сила, за постоянната му красива трагедия, осияла неговия мъчителен и възторжен път. От чуждата творческа съдба Георги Струмски е направил свое откровениие и ни е сторил съучастни с него.

Иван Спасов

     Първото, което трябва да отбележим, когато обглеждаме поезията на Струмски, е нейният нравствен максимализъм, извиращ от дълбоко етичната природа на поета, чужда на дребнавите боричкания за признания и слава, които често омрачават чистия ни литературен небосклон.

     ...Поетът е дълбоко вкоренен в съвременноста, но това не му пречи да се освобождава непрестанно от всичко преходно и дребнаво, което ще отмре заедно с родилия го ден. Георги Струмски достига до съдържателната метафора за „второто небе”, символизираща бягството от всичко случайно и несъществено.

Симеон Хаджикосев

     Дали пише за Владимир Димитров-Майстора или за Ангел Каралийчев, той намира и изтъква в техния живот ония прояви и страни, които са близки нему, които споделят собствения му витализъм. Ето защо „Художникът и слънцето” и „Имаше един вълшебник” са не толкова цялостни романизирани биографии, колкото подчертано авторски книги, подчертано книги на Георги Струмски. Те са написани и изградени съобразно емоционалните му предпочитания, следователно те са в добрия смисъл на думата тенденциозни. В прозата се прояви едно от най-ярките качества на поета – способността му да подчертава личностното си присъствие у всеки герой и във всяка картина. Незабележими подробности, обагрени от личното преживяване, се превръщат за него в ключ към един характер или една истина.

Симеон Янев