Другите за Биньо Иванов

Енчо Мутафов:

  „Той беше от хората, които се раждат изградени. Не го знам като малък, съдя от това, че в него нищо не се променяше. Има такива хора. Биньо нито добавяше нещо към себе си, нито отнемаше. И да е нещо лошо, което най-близките му приятели не приемаха, той нехаеше - тъй е дадено. Не стана нито по-добър, нито по-лош, нито по-талантлив, нито по-неталантлив. Така дойде в поезията - роден поет. Такъв си остана. Най-добрите му книги са всичките, въпреки предпочитанията, които изказах. Млади хора през 60-те и 70-те години, ние постоянно срещахме млади поети: растяха пред очите ни, променяха се, мнозина към по-добре, други прочетоха първа книга в живота си едва след като издадоха своя, случаи всякакви. У Биньо и тогава, и до днес ме изумява бистротата на нещо като предградеж, предзададено. Разбиранията му и за живота, и за поезията бяха избистрени, сякаш е изчел повече книги и от нас. Това много ме учудваше - особено в началото, когато мислех, че ще общувам с рядък талант, който чете книги, колкото всеки български поет.”

Атанас Лазовски:

„Поетическите си идеи Биньо Иванов изразява посредством улавяне на неочаквани подробности, които се натрапват силно на въображението и предизвикват активната дейност на съзнанието в определени насоки за осмисляне на битието. Младият поет има свое характерно виждане. С голяма непосредственост той докосва съществени проблеми, коренни връзки и взаимоотношения на съвременния човек с днешния свят.”

Симеон Хаджикосев:

„Всъщност Биньо Иванов е спонтанен поет в точния смисъл на думата. При него стихотворението се ражда от някое първично усещане, от бегли впечатления или случайно мярнал се в съзнанието му образ (...) Но спонтанността... често го подвежда и тогава неговата поетическа мисъл носи белега на недоизбистреност и на непреодоляна наивност. В такива случаи той греши дори спрямо елементарните правила и норми на поетическия синтаксис, който признава елиптичността, но не и безсмислицата.”

Здравко Недков:

  „Детето – това е същността на поезията на Биньо Иванов. Тук то е една от честите теми, обект на наблюдение, значителна част от изводите за живота поетът прави, осмисляйки своето детство. Но в още по-значителна степен Биньо Иванов заема от детето „законите на неговото въображение”, погледа за света...”

Румяна Узунова:

„Пътят на поетическите търсения на Биньо Иванов като че ли минава през разрушаването на някои стойности, които според него вече са банализирани от употреба... Важното е апологията на човека ведно със съпротивата на автора срещу инерцията в чувствата, срещу еднопосочността във възприятията, срещу унификацията в мисления процес.”

Владимир Тороманов:

  „Биньо Иванов е създал особена синтактична система, която дава максимална възможност за разширяване на асоциативното мислене. В някои стихотворения поетичната инвенция е отишла до такъв предел, че става енигматична...”

Екатерина Йосифова:

 „Не знам кога – и дали – ще се осмелим да се огледаме в Биньо: самоубийствено е. Неговият извънмерен талант е не просто самотен: той е единственият неподвластен. Той няма държава, идеология, илюзии, религия: има само земя. Балканска, бедна, бодлива, българска, влашка, еретична, женска, жилава, мъжка, пияна, последна. Из нея бродят неговото несмирение, болка, гордост, безприютност. И презрение.”

Михаил Неделчев:

  „За днешните ни млади литератори Биньо Иванов е един от големите български поети от последните десетилетия на социалистическата епоха. Те го преоткриха веднага след 1989 г., разбраха стойността му, обявиха го за свой учител – редом със също така непризнаваните и отхвърлените през този период Константин Павлов и Николай Кънчев.”

Регионална библиотека "Емануил Попдимитров", Кюстендил

СофЛиб ООД  - софтуер "Библиография" и дизайн

Актуализация 25-март-2015   Най-добър достъп до Био-библиографията с Internet Explorer, Firefox, Google Chrome