Биография
Емануил Попдимитров Попзахариев е роден
на 23 октомври 1885 година (стар стил) в с. Груинци, Босилеградско,
което след края на Първата световна война е едно от 38-те селища от
Кюстендилски окръг, отстъпено по силата на Ньойския мирен договор от
1919г. на съседното Сърбо-Хърватско-Словенско кралство. Той е
шестото от общо единадесетте деца на свещеник Димитър Попзахариев и
Кана Харизанова. По бащина линия е наследник на няколко поколения
свещеници. Първоначално учи в родното си село Груинци. Прогимназия
продължава в село Извор, Босилеградско и Босилеград, след което
постъпва в Кюстендилското педагогическо училище, което по онова
време е едно от най-известните средни училища не само в
Кюстендилския край, но и в цяла Югозападна България. След
завършването на Педагогическото училище в продължение на две години
(1904-1905) е учител в село Долни Кортен и село Долна Лисина - и
двете намиращи се в тогавашния Кюстендилски окръг.
През есента на 1906 г. записва философия в Софийския университет, но изкарва там само първия семестър. В началото на януари 1907 г. при откриването на сградата на Народния театър в София княз Фердинанд е освиркан от студентите. Университетът е затворен, а срещу по-активните студенти, сред които е и Емануил Попдимитров, е приложено принудително изпращане в армията. Първоначално той попада в 13-ти полк в Кюстендил, а не след дълго е преместен в Дупница, където е сформирана специална студентска команда.
След излизане от казармата младият юноша пребивава последователно в София, Белград, а през есента заминава за Монпелие (Франция), за да следва земеделие. За целта му е отпусната държавна стипендия от списание "Художник". Новата специалност обаче не го удовлетворява особено. Повече го привлича литературата и философията. Изучава творчеството на някои от най-популярните тогава поети - Бодлер, Метерлинк, Емил Верхарн и др. Завръща се в България и след кратко учителстване през 1909 г. отново е студент, но вече по философия във Фрибург, Швейцария. Заедно с философията слуша и лекции по литература. Под ръководството на проф. Мюник изучава индийска философия и трудовете на Шопенхауер и Бергсон. Запознава се с произведенията на най-видните представители на класицизма, романтизма и символизма в западноевропейската литература, посещава редица музеи, които му откриват широката панорама на европейското изкуство.
Завръща се в България през 1912 г. и веднага получава назначение като учител в Ломското педагогическо училище, а есента на същата година е преместен като преподавател по френски език в Хасковската мъжка гимназия. Новата учебна година съвпада с важни обществено-политически събития - избухват Балканската и последвалата я Междусъюзническа война. Емануил Попдимитров е изпратен на фронта. Както повечето български интелигенти, така и той посреща с радост обявяването на войната и е горд, че сам се включва в освобождението на поробените ни сънародници. Поражението на България става причина поетът да изживее покрусата от нерешаването на българския национален въпрос. След избухването на Първата световна война, Емануил Попдимитров отново е мобилизиран. Отначало е изпратен като войник в 13-та допълваща дружина, след това е преместен на Южния (Солунски) фронт. Като владеещ няколко европейски езика и особено немски и френски, той е върнат в тила и назначен като преводач в Главната квартира на Българската армия, дислоцирана в Кюстендил. Тук създава семейство, свързвайки живота си с кюстендилката Дора Чеснова, с която имат три деца.
След края на Първата световна война се установява в Кюстендил, където получава назначение като преподавател в Педагогическото училище.
За кюстендилци Емануил Попдимитров е кюстендилец. Той също се счита за такъв: "Винаги, когато си спомня за китните български градове - изповядва той в една своя статия - в душата ми неволно изпъква моят любим град Кюстендил. Затова ли, защото той е почти мой роден град, където съм получил първото си духовно кръщение и тук съм сформирал своя разум и воля, тук се е събудила и първата жажда по идеала, тук съм почувствал първия трепет на сърцето... Най-после ред години като обществен деец тук, изпълнявайки своя културен дълг, се свързах тясно със скъпи за мене личности." Кои са те? Иван Йотов - негов неразделен приятел от ученическите му години в кюстендилското Педагогическо училище; д-р Васил Ненов - общински лекар; Кръстю Илиев - учител по химия; Христо Казанджиев - писател. Дружи с актьорите Богомил Андреев, Георги Попов, Кирил Попов. Владимир Димитров - Майстора пише в автобиографията си: "Благотворно влияние оказа върху мен познанството ми с поета Мануил Попдимитров." С писателите Георги Стаматов и Кирил Христов се среща често и води продължителни разговори на литературни, културни и житейски теми.
През 1923 г. спечелва конкурс за доцент в Катедра "Сравнително литературознание" в Софийски университет, където работи до края на живота си. Хабилитационният му труд е книгата "Естетиката на Бергсон".
Поетът остава завинаги здраво свързан със съдбата
на своите земляци от Босилеградския край. Несправедливата асимилаторска
политика, провеждана спрямо тях, засяга чувствителната му душа и той полага
усилия за отстояването на техните етнически права. Влиза в контакт с
ръководителите на Западнопокраинската организация "Въртоп" и подпомага нейните
действия. Нещо повече - като авторитетен интелектуалец, член на ПЕН-клуба,
преподавател в Университета - през 1929 г. е изпратен да участва в конгреса на
малцинствата в Женева. След неговото пледиране конгресът признава населението в
Западните покрайнини за малцинство в Югославия.
Емануил Попдимитров умира на 23 май 1943 г.
Творческа биография
Една от най-значителните фигури на българската култура през първата половина на ХХ век. Поет, прозаик, драматург, критик, литературовед, философ, полиглот, художник..., но най-значима следа оставя в историята на българската литература като поет-лирик.
За пръв път печата през 1907 г. в списание "Художник", което дава трибуна на творци от младото модерно поколение на поетите-символисти. През 1912 г. излиза първата му стихосбирка "Сънят на любовта" , която е посрещната радушно от модерната критика. Следват стихосбирките "Песни" и "Плачущи върби" (1912-1914).
В периода 1920-1923 се отпечатват сборниците: "Вечерни миражи", "Свободни стихове", "Стихове и песни", романът "Пред буря", сборниците "Знамена" и "Идилии". Гео Милев, широко застъпил поезията на Емануил Попдимитров в своята "Антология на българската поезия" (1925), го нарича "един силен и съвършено самобитен поет-символист в нашата литература". Гео Милев ситуира поезията му "между романтичен сантиментализъм и мистична съзерцателност", нарича го "мечтателна натура, която се разтваря в образи, свързани в ярки декоративни пана: символи, потенцирани с вътрешното движение на неговата душа".
Ето и други впечатляващи щрихи от образа на поета, създадени от негови съвременници. Теодор Траянов го нарича "средновековен рапсод"; за Людмил Стоянов той е "най-нежният и задушевен лирик". Владимир Василев допълва "това е една хармонична поезия, в нея няма раздвоение и конфликти... Тя е поезия на възхитеността, апология на възвисяващите сили на живота, на неговата красота и жизнерадост...". Така още в междувоенния период Емануил Попдимитров получава признанието на своите съвременници, които улавят своеобразието на неговия индивидуален лирически темперамент и поетика в контекста на модерната българска поезия. Емануил Попдимитров е автор и на творчество за деца в стихове и проза - "Иглики", "Десетте пръста", "Слънчова сестра".
Не по-малко внимание заслужават философските и литературоведските текстове на Емануил Попдимитров, които имат самобитна концептуална значимост. Книгите за естетиката на Бергсон (1923, 1938) и за френския символизъм (1924) имат не само познавателна стойност, но са и свидетелство за интересите и творческите търсеня на българската интелигенция по онова време.
И като поет и като литературен идеолог Емануил Попдимитров остава литературно-исторически ситуиран в кръга на българския символизъм.
Регионална библиотека "Емануил Попдимитров", Кюстендил
СофЛиб ООД - софтуер "Библиография" и дизайн
Актуализация 26-окт-2015 Най-добър достъп до Био-библиографията с Internet Explorer, Firefox, Google Chrome
Актуализация 26-окт-2015 Най-добър достъп до Био-библиографията с Internet Explorer, Firefox