|
Из
житейската и творческа биография на Екатерина Йосифова |
Екатерина Петрова Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в гр.
Кюстендил. Завършва гимназия в родния си град (1959 г.) и руска
филология в Софийски университет (1964 г.)
1968 - 1970 г. -
учител в
Дупница и Кюстендил.
1971 - 1972
г. - журналист
в редакцията на в. „ Звезда ”(Кюстендил).
1972 - 1981
г. - драматург
Кюстендилския драматичен театър.
1981 - 1990 г. – зав. отдел „ Поезия ” на
литературен алманах „ Струма ”.
Автор е на 13 поетични книги, 1
роман, 1 книга за деца:
Късо пътуване
(1969),
Нощем иде вятър
(1972), Посвещение (1979),
Къща в полето
(1983), Имена (1984),
Ненужно поведение
(1993), Подозрения (1993),
Малко стихотворения
(1998), Нищо ново (2001), Нагоре надолу (2004),
Сиромашко лято
(2004), Ръце (2006), Тази змия (2010)
Нейни стихове са превеждани на
руски, английски, унгарски, италиански, немски, испански, словашки,
гръцки и др. езици.
|
|
-
Член
на
Сдружение
на български писатели от 1980 г.
-
Носител на
орден „Кирил и Методий” ІІІ степен 1982 г.
-
Член на
Българския Хелзинкски комитет, независима неправителстевна
организация за защита правата на човека, основана през 1992
г.
-
Почетен
гражданин на гр. Кюстендил от 2001 г.
|
|
Още с първите си
публикации през 60-те години на миналия век Екатерина Йосифова
предизвиква полемика в литературно-критическите среди. Стиховете
й стават обект на безапелационно отрицание, проявено от
критиците с догматична нагласа, или на неовладяно възторжено
приемане и възхвала на новите интонации, които нахлуват чрез поезията
й в съвременната ни литература. Но едно е безспорно – сред
пъстрата гама от преживявания и настроения в творчеството на
Йосифова прозира една богата и деликатна човешка същност на
жена-творец, дръзнала да се противопостави на баналностите в
живота и обществото.
През
2009 г.
името на Екатерина Йосифова е включено в
Речник на литературните биографии за ХХІ век
- Централна и източна Европа, том 353 – своеобразно признание за
общочовешките
измерения на нейното творчество.
|
|
|
|
