Усещането си за Кюстендил свързвам с Екатерина Йосифова. Струва ми се, че стиховете й са направени от прозрачност и светлина, от изненада и почуда. Познавам достатъчно поети, които се движат по сигурната линия на собствената си рутина. Не смеят да се изненадат. Катя Йосифова рискува на всяка крачка. Отстъпва отвъд всяка врява и безумство, оставя се на тишината си, посяга към простодушните „малки неща”, към „мравките на деня”, за да отскочи нанякъде, откъдето ни обгръща с поглед на вещица, която помни формулата – не, магията, по която е измислен светът.

Рада Москова