Тя е поет на свободата. Свобода, която Екатерина Йосифова превръща в основен занаят на ума. Защото нейните пестеливи, сбити, с изчезващи думи стихотворения освежават съзнанието на читателя, предлагат му възможност. Посочват му правото на една пряма свобода, благодарение на която поетесата вече е помирила грижата за близките със справедливостта да бъдеш на себе си.

Стихотворенията на Йосифова в „Тази змия” са още по-загадъчни и безизкусни... Дръзки и учудено-иронични. Сетивата на словото й са деликатно-непокорни, недостигащ въздух - и рязък озон. Малките страхове как да опазим живеца на живота са разгънати във въпроси, които оттук нататък вече нямат сигурен отговор. Защото, като всеки голям поет, Екатерина Йосифова непринудено тегли сила именно от категоричността на своите колебания.

И затова нейната прошка за убийствените противоречия на света е ведра – и безпощадна. Изразена в бързи, скорореки, настръхнали от чистота думи. Балансът е дом. Свободата е бунт.

                                                                                                          Марин Бодаков